На ръката ми кацва калинка,
кой ли вятър тук я довя?
Издокарана чака за снимка
и потрепва с нежни крилца.
Аз си спомням за стара магия,
затова, че орѝсва съдба.
И говоря ѝ нежно, не крия,
питам де, ще намеря жена.
Лѝтва леко червената фея,
тихо бръмва, поема на юг.
Дълго гледам унесен след нея,
там момиче си търси съпруг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
"Калинке, малинке, покажи къде ще се оженя..." Много е важна магията на вярата!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
