На ръката ми кацва калинка,
кой ли вятър тук я довя?
Издокарана чака за снимка
и потрепва с нежни крилца.
Аз си спомням за стара магия,
затова, че орѝсва съдба.
И говоря ѝ нежно, не крия,
питам де, ще намеря жена.
Лѝтва леко червената фея,
тихо бръмва, поема на юг.
Дълго гледам унесен след нея,
там момиче си търси съпруг.
© Хари Спасов All rights reserved.
"Калинке, малинке, покажи къде ще се оженя..." Много е важна магията на вярата!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
