На ръката ми кацва калинка,
кой ли вятър тук я довя?
Издокарана чака за снимка
и потрепва с нежни крилца.
Аз си спомням за стара магия,
затова, че орѝсва съдба.
И говоря ѝ нежно, не крия,
питам де, ще намеря жена.
Лѝтва леко червената фея,
тихо бръмва, поема на юг.
Дълго гледам унесен след нея,
там момиче си търси съпруг.
© Хари Спасов All rights reserved.
"Калинке, малинке, покажи къде ще се оженя..." Много е важна магията на вярата!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
