Кална реалност
Не искам аз да свиквам със натруфения ден,
с безличните гримаси, отправени към мен.
Застинали усмивки със тъпашка суета
се опитват да изгонят красотата от света.
Аз вярвам тайно и потъвам в мрак,
проклевам всички, с поглед благ.
Света изпращам и протягам длани,
за да хвана този, който ме измами.
Студено е, заспивам.
Повярвай ми, умирам.
Противен, гаден карнавал,
спусни завеси, всичко е от кал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кефор Потрати Все права защищены
