27.05.2008 г., 10:45 ч.

Кална реалност 

  Поезия
1089 0 3

Не искам аз да свиквам със натруфения ден,

с безличните гримаси, отправени към мен.

Застинали усмивки със тъпашка суета

се опитват да изгонят красотата от света.

 

Аз вярвам тайно и потъвам в мрак,

проклевам всички, с поглед благ.

Света изпращам и протягам длани,

за да хвана този, който ме измами.

 

Студено е, заспивам.

Повярвай ми, умирам.

Противен, гаден карнавал,

спусни завеси, всичко е от кал.

© Кефор Потрати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??