Камбаната бие

17 сент. 2014 г., 10:07

Поэзия » Другая

611 0 2

Изминаха 10 години от момента, в който Дени напусна този свят. Да си спомним за нея с любов:

Камбаната бие с вълните на мойто сърце,

душата ми вие, погребала скъпо дете.

И капе свещица, догаря пред светъл олтар,

сълзата ми, майчина, става най-тежкият дар.

Полита към тебе, полита към вечността,

сърцето си, Дени, ти пращам със тази сълза.

..................................................................................

Дъще моя, дъще ненагледна,

ти каква звездица си сега?

Вместо да лежиш в земята черна,

докосни Луната със ръка.

И стани Вечерница във мрака,

много силно, дъще, заблести,

докосни роднина и приятел,

тях за тебе, дъще, ги боли.

Ако рано с утрото засветиш,

на Зорница ти се превърни,

избери най-чистата пътека,

твоят брат по нея да върви.

А решиш ли през деня да грееш,

Денница за мене ще си ти,

ще те чакам, дъще, до последно,

ще те чакам, просто се върни!

M1234567891 (Миночка Митева)

2014-09-17T13:53:53+03:00

Мъката ти е безгранична,съпричастна съм и ти пожелавам по някакъв начин да намериш утеха,може би в синчето ти.Прегръдка!
Ена (Елена Гоцева)

2014-09-17T11:42:26+03:00

Свята майчина болка.
Молитвено силно...
Прекланям се пред паметта на Дени и тази майчина свята любов!!!
Прегръдка, майчице!

ПП Това не може да се оценява с цифри... то не може да се оценява и в някакви словесни граници... святост е това