Камбаната бие
Изминаха 10 години от момента, в който Дени напусна този свят. Да си спомним за нея с любов:
Камбаната бие с вълните на мойто сърце,
душата ми вие, погребала скъпо дете.
И капе свещица, догаря пред светъл олтар,
сълзата ми, майчина, става най-тежкият дар.
Полита към тебе, полита към вечността,
сърцето си, Дени, ти пращам със тази сълза.
..................................................................................
Дъще моя, дъще ненагледна,
ти каква звездица си сега?
Вместо да лежиш в земята черна,
докосни Луната със ръка.
И стани Вечерница във мрака,
много силно, дъще, заблести,
докосни роднина и приятел,
тях за тебе, дъще, ги боли.
Ако рано с утрото засветиш,
на Зорница ти се превърни,
избери най-чистата пътека,
твоят брат по нея да върви.
А решиш ли през деня да грееш,
Денница за мене ще си ти,
ще те чакам, дъще, до последно,
ще те чакам, просто се върни!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
