Камбаната бие
Изминаха 10 години от момента, в който Дени напусна този свят. Да си спомним за нея с любов:
Камбаната бие с вълните на мойто сърце,
душата ми вие, погребала скъпо дете.
И капе свещица, догаря пред светъл олтар,
сълзата ми, майчина, става най-тежкият дар.
Полита към тебе, полита към вечността,
сърцето си, Дени, ти пращам със тази сълза.
..................................................................................
Дъще моя, дъще ненагледна,
ти каква звездица си сега?
Вместо да лежиш в земята черна,
докосни Луната със ръка.
И стани Вечерница във мрака,
много силно, дъще, заблести,
докосни роднина и приятел,
тях за тебе, дъще, ги боли.
Ако рано с утрото засветиш,
на Зорница ти се превърни,
избери най-чистата пътека,
твоят брат по нея да върви.
А решиш ли през деня да грееш,
Денница за мене ще си ти,
ще те чакам, дъще, до последно,
ще те чакам, просто се върни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
