28 янв. 2012 г., 21:51

Камбанен звън

902 0 1

                        Камбанен звън.

 

Пореден Зов на уморен Камбанен звън...

Отчаян Зов,

               изпратен във пространството навън.

Отправен с фанатичната надежда да спаси

това, което зная, безвъзвратно съм загубил...

Звън, чут от всички хора,

                     но отправен само към едно лице.

С една отчаяна молба

                      отново пак Сърцето си да вкара

                                    във ритъма

                                                  на моето Сърце...

Стоя унил и мрачен в есенния здрач.

Напрягам слух, напразно чакам

                                     да чуя Ехо

                                             от Камбанен звън.

Но само Ехото на Спомените отговаря.

С неутешим

                               и безнадежден

                                                                   плач... 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...