28.01.2012 г., 21:51

Камбанен звън

893 0 1

                        Камбанен звън.

 

Пореден Зов на уморен Камбанен звън...

Отчаян Зов,

               изпратен във пространството навън.

Отправен с фанатичната надежда да спаси

това, което зная, безвъзвратно съм загубил...

Звън, чут от всички хора,

                     но отправен само към едно лице.

С една отчаяна молба

                      отново пак Сърцето си да вкара

                                    във ритъма

                                                  на моето Сърце...

Стоя унил и мрачен в есенния здрач.

Напрягам слух, напразно чакам

                                     да чуя Ехо

                                             от Камбанен звън.

Но само Ехото на Спомените отговаря.

С неутешим

                               и безнадежден

                                                                   плач... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...