28.01.2012 г., 21:51

Камбанен звън

897 0 1

                        Камбанен звън.

 

Пореден Зов на уморен Камбанен звън...

Отчаян Зов,

               изпратен във пространството навън.

Отправен с фанатичната надежда да спаси

това, което зная, безвъзвратно съм загубил...

Звън, чут от всички хора,

                     но отправен само към едно лице.

С една отчаяна молба

                      отново пак Сърцето си да вкара

                                    във ритъма

                                                  на моето Сърце...

Стоя унил и мрачен в есенния здрач.

Напрягам слух, напразно чакам

                                     да чуя Ехо

                                             от Камбанен звън.

Но само Ехото на Спомените отговаря.

С неутешим

                               и безнадежден

                                                                   плач... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...