Каменно дърво
Пра стар вулкан със гняв изригнал,
горещ оранжев ужас разпилял,
поселища със смъртоносна длан достигнал,
поля, гори посипал със печал.
По склона главоломно слизал,
убивал бързо, със злокобна вещина,
с огнения си език облизал,
донесъл мъртва тишина.
Дърво единствено под лавата се скрило
с живота неспособно да се раздели,
зеленина във мъката стопило,
след хилядолетия успяло да се вкамени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивалина Петкова Все права защищены
