10.10.2017 г., 11:19 ч.

Каменно дърво 

  Поезия
1138 4 5

Пра стар вулкан със гняв изригнал,

горещ оранжев ужас разпилял,

поселища със смъртоносна длан достигнал,

поля, гори посипал със печал.

 

По склона главоломно слизал,

убивал бързо, със злокобна вещина,

с огнения си език облизал,

донесъл мъртва тишина.

 

Дърво единствено под лавата се скрило

с живота неспособно да се раздели,

зеленина във мъката стопило,

след хилядолетия успяло да се вкамени.

© Ивалина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??