Камината стара

Peev (Стойчо Пеев)
21 7

1 янв. 2009 г., 15:32

Поэзия

873 0 3

Гледам спокойно камината стара,

как огънят гасне и става на жар,

с коси побелели вече си мисля

колко, колко съм стар.

И аз съм горял като пламък негаснещ

в младежки години, страсти пожар,

любов, мечти и надежди горещи,

всичко стана на жар.

Гледам спокойно камината стара,

как жарта се стопява на пепел и прах,

и моят живот ли тъй ще завърши,

малко от това ме е страх.

Ти до мене си спряла и камината гледаш,

с насълзени очи и мъничко страх.

Прегърни ме, Любов, ние си знаем,

любовта ни не може да стане на прах.

С.П.