Камината стара
Гледам спокойно камината стара,
как огънят гасне и става на жар,
с коси побелели вече си мисля
колко, колко съм стар.
И аз съм горял като пламък негаснещ
в младежки години, страсти пожар,
любов, мечти и надежди горещи,
всичко стана на жар.
Гледам спокойно камината стара,
как жарта се стопява на пепел и прах,
и моят живот ли тъй ще завърши,
малко от това ме е страх.
Ти до мене си спряла и камината гледаш,
с насълзени очи и мъничко страх.
Прегърни ме, Любов, ние си знаем,
любовта ни не може да стане на прах.
С.П.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Пеев Всички права запазени
