Камината стара
Гледам спокойно камината стара,
как огънят гасне и става на жар,
с коси побелели вече си мисля
колко, колко съм стар.
И аз съм горял като пламък негаснещ
в младежки години, страсти пожар,
любов, мечти и надежди горещи,
всичко стана на жар.
Гледам спокойно камината стара,
как жарта се стопява на пепел и прах,
и моят живот ли тъй ще завърши,
малко от това ме е страх.
Ти до мене си спряла и камината гледаш,
с насълзени очи и мъничко страх.
Прегърни ме, Любов, ние си знаем,
любовта ни не може да стане на прах.
С.П.
© Стойчо Пеев All rights reserved.
