30 авг. 2019 г., 23:46

Камино де Сантяго

439 0 0

 

Камино де Сантяго*

 

Понеже всеки път е поклонение

със свой мотив във всеки пилигрим

да търси за душата си спасение,

то Пътят е: копнеж необясним...

 

И всеки път е порив и омая,

но в същността си винаги- свещен,

и някога, ако достигна края,

аз зная,че ще бъда променен...

 

Кога обаче трябва да се върна

душата ми ще разбере сама.

А в кой момент и пътят да обърна

във вечната посока към дома?..

 

... Но трябва първо: спрял до Океана**

във всичко свято да се закълна,

когато той със власт необуздана

залее ме със прѝливна вълна,

 

а нейната енергия космична

и да възбуди скритите във мен:

вродената потребност: „да обичам”

и страстите на скитнишкият ген...

 

А Гравитацията в оня вечен,

загадъчен, небесен, звезден път

(но кой знай що от нас наричан Млечен)***

в Галактиката ще ми свие кът...

 

Една Звезда прекрасна ще ме води

по своята космическа следа,

а тя във óрбити изконни броди-

и няма да изпадна във беда.

 

А вярвам, че Животът от звездите

дошъл е и на нашата Земя,

но ние тук творили сме мечтите-

да можем и да имаме: Душá!...

 

Да можем да предвиждаме, да мислим,

да можем да се влюбваме в зори,

но вярвайки в човешките си истини

и да грешим понякога дори!...

 

Останал сам в посоката на пътя****

ще преосмислям целият живот:

и някога по-бързо ще пристъпям,

но друг път, и ще позабавям ход...

 

Край мен ще вие вятърът попътен

и ще ме гали острият му дъх

и все натам, към оня недостъпен

до днес... Приоблачен, примамен връх...

 

Мечтите ми лелеени отдавна

поставени в Живота като цел,

достигна ли ги, скуката ме грабва,

а мислите ме вземат под обстрел.

 

Защото: без илюзии какво са

мечтите вече сбъднати пред мен...

... И „ накъдѐ ” крещи ми пак „въпроса

– без отговор, дорѝ и предрешен!...

 

20.06.2016.

 

*Камино де Сантяго (исп.):Пътят на Сантяго

е древно поклонническо пътуване, трето по значение е

след Йерусалим и Рим. Зопочва от Франция, минава

през Пиринеите и през северна Испания до град

Сантяго де Компостела. Пътят е 780 км.

**Стига до Атлантически океан.

***Минава под Млечния път

****Жълти стрелки и жълти стилизирани раковини

на син фон очертават пътя по цялото протежение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...