30.08.2019 г., 23:46

Камино де Сантяго

440 0 0

 

Камино де Сантяго*

 

Понеже всеки път е поклонение

със свой мотив във всеки пилигрим

да търси за душата си спасение,

то Пътят е: копнеж необясним...

 

И всеки път е порив и омая,

но в същността си винаги- свещен,

и някога, ако достигна края,

аз зная,че ще бъда променен...

 

Кога обаче трябва да се върна

душата ми ще разбере сама.

А в кой момент и пътят да обърна

във вечната посока към дома?..

 

... Но трябва първо: спрял до Океана**

във всичко свято да се закълна,

когато той със власт необуздана

залее ме със прѝливна вълна,

 

а нейната енергия космична

и да възбуди скритите във мен:

вродената потребност: „да обичам”

и страстите на скитнишкият ген...

 

А Гравитацията в оня вечен,

загадъчен, небесен, звезден път

(но кой знай що от нас наричан Млечен)***

в Галактиката ще ми свие кът...

 

Една Звезда прекрасна ще ме води

по своята космическа следа,

а тя във óрбити изконни броди-

и няма да изпадна във беда.

 

А вярвам, че Животът от звездите

дошъл е и на нашата Земя,

но ние тук творили сме мечтите-

да можем и да имаме: Душá!...

 

Да можем да предвиждаме, да мислим,

да можем да се влюбваме в зори,

но вярвайки в човешките си истини

и да грешим понякога дори!...

 

Останал сам в посоката на пътя****

ще преосмислям целият живот:

и някога по-бързо ще пристъпям,

но друг път, и ще позабавям ход...

 

Край мен ще вие вятърът попътен

и ще ме гали острият му дъх

и все натам, към оня недостъпен

до днес... Приоблачен, примамен връх...

 

Мечтите ми лелеени отдавна

поставени в Живота като цел,

достигна ли ги, скуката ме грабва,

а мислите ме вземат под обстрел.

 

Защото: без илюзии какво са

мечтите вече сбъднати пред мен...

... И „ накъдѐ ” крещи ми пак „въпроса

– без отговор, дорѝ и предрешен!...

 

20.06.2016.

 

*Камино де Сантяго (исп.):Пътят на Сантяго

е древно поклонническо пътуване, трето по значение е

след Йерусалим и Рим. Зопочва от Франция, минава

през Пиринеите и през северна Испания до град

Сантяго де Компостела. Пътят е 780 км.

**Стига до Атлантически океан.

***Минава под Млечния път

****Жълти стрелки и жълти стилизирани раковини

на син фон очертават пътя по цялото протежение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...