Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
9 мая 2016 г., 10:41

Канибал 

  Поэзия » Философская
389 0 5

В началото Човек се казвал Канибал 

закусвал и себеподобни ял

след туй внезапно помъдрял

и заупокой за жертвите запял.

 

Измислил колелото и кладата пламтяща

жертвите с дима на Господ да ги праща

в потайна доба отрова и кинжал

в Човека канибала се радвал като Звяр

 

Днес Канибалът Душите ни изяжда

първо с думите отровни в примката ги хваща

после с помията словесна плътно ни залива

и бавно, бавно Душите ни изпива.

 

Варна, 2016

април, Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, вътре в човека се крие нещо, което желае да наранява другия... И това нещо си търси имена, за да не бъде наречено звяр А желанието за притежание, власт над другия? Ако липсват загриженост и доброта, наистина става страшно. Поздрав, Гавраил!
  • Марин,то е прогресирало най-вече в средствата за самоунищожение.
    Елица,какво да се прави,все пак сме животински вид.
    Владимир,ако хората се замисляха повече страданията щяха да бъдат по- малко.
    Желая на всички Ви спокоен почивен ден!
  • Замисляш с този стих! Харесах!
  • Смело изречена истина!
  • Поздрав! А уж човечеството прогресирало...
Предложения
: ??:??