Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
9 may 2016, 10:41

Канибал

563 0 5

В началото Човек се казвал Канибал 

закусвал и себеподобни ял

след туй внезапно помъдрял

и заупокой за жертвите запял.

 

Измислил колелото и кладата пламтяща

жертвите с дима на Господ да ги праща

в потайна доба отрова и кинжал

в Човека канибала се радвал като Звяр

 

Днес Канибалът Душите ни изяжда

първо с думите отровни в примката ги хваща

после с помията словесна плътно ни залива

и бавно, бавно Душите ни изпива.

 

Варна, 2016

април, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Да, вътре в човека се крие нещо, което желае да наранява другия... И това нещо си търси имена, за да не бъде наречено звяр А желанието за притежание, власт над другия? Ако липсват загриженост и доброта, наистина става страшно. Поздрав, Гавраил!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Марин,то е прогресирало най-вече в средствата за самоунищожение.
    Елица,какво да се прави,все пак сме животински вид.
    Владимир,ако хората се замисляха повече страданията щяха да бъдат по- малко.
    Желая на всички Ви спокоен почивен ден!
  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    Замисляш с този стих! Харесах!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Смело изречена истина!
  • MarinTachkov (Марин Тачков)
    MarinTachkov (Марин Тачков)
    Поздрав! А уж човечеството прогресирало...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9