2 мар. 2012 г., 21:08

Капчукът

819 0 3

 

Запя капчукът весела мелодия,

композирана от пухкавия сняг,

дълбоко във душата ми отронени

са капките от вчерашния мрак.

 

Той пее все една и съща песен

под стряхата на моето сърце,

безпощадно годините изнесе

от броеницата на мойто житие.

 

Безмилостно зима подир зима

притискат ме преспите  до смърт,

но момичето в мене не убиха,

наслоиха вяра в живата ми плът.

 

Душата ми е все така гореща,

от живота грабя с парещи ръце,

спирам с нестихваща надежда

бушуващите в мене ветрове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...