2 мар. 2012 г., 21:08
Запя капчукът весела мелодия,
композирана от пухкавия сняг,
дълбоко във душата ми отронени
са капките от вчерашния мрак.
Той пее все една и съща песен
под стряхата на моето сърце,
безпощадно годините изнесе
от броеницата на мойто житие.
Безмилостно зима подир зима
притискат ме преспите до смърт,
но момичето в мене не убиха,
наслоиха вяра в живата ми плът. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация