2.03.2012 г., 21:08

Капчукът

817 0 3

 

Запя капчукът весела мелодия,

композирана от пухкавия сняг,

дълбоко във душата ми отронени

са капките от вчерашния мрак.

 

Той пее все една и съща песен

под стряхата на моето сърце,

безпощадно годините изнесе

от броеницата на мойто житие.

 

Безмилостно зима подир зима

притискат ме преспите  до смърт,

но момичето в мене не убиха,

наслоиха вяра в живата ми плът.

 

Душата ми е все така гореща,

от живота грабя с парещи ръце,

спирам с нестихваща надежда

бушуващите в мене ветрове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...