Запя капчукът весела мелодия,
композирана от пухкавия сняг,
дълбоко във душата ми отронени
са капките от вчерашния мрак.
Той пее все една и съща песен
под стряхата на моето сърце,
безпощадно годините изнесе
от броеницата на мойто житие.
Безмилостно зима подир зима
притискат ме преспите до смърт,
но момичето в мене не убиха,
наслоиха вяра в живата ми плът.
Душата ми е все така гореща,
от живота грабя с парещи ръце,
спирам с нестихваща надежда
бушуващите в мене ветрове.
© Миночка Митева Всички права запазени