Mar 2, 2012, 9:08 PM

Капчукът

  Poetry
818 0 3

 

Запя капчукът весела мелодия,

композирана от пухкавия сняг,

дълбоко във душата ми отронени

са капките от вчерашния мрак.

 

Той пее все една и съща песен

под стряхата на моето сърце,

безпощадно годините изнесе

от броеницата на мойто житие.

 

Безмилостно зима подир зима

притискат ме преспите  до смърт,

но момичето в мене не убиха,

наслоиха вяра в живата ми плът.

 

Душата ми е все така гореща,

от живота грабя с парещи ръце,

спирам с нестихваща надежда

бушуващите в мене ветрове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...