2 mar 2012, 21:08

Капчукът

  Poesía
820 0 3

 

Запя капчукът весела мелодия,

композирана от пухкавия сняг,

дълбоко във душата ми отронени

са капките от вчерашния мрак.

 

Той пее все една и съща песен

под стряхата на моето сърце,

безпощадно годините изнесе

от броеницата на мойто житие.

 

Безмилостно зима подир зима

притискат ме преспите  до смърт,

но момичето в мене не убиха,

наслоиха вяра в живата ми плът.

 

Душата ми е все така гореща,

от живота грабя с парещи ръце,

спирам с нестихваща надежда

бушуващите в мене ветрове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...