2 mar 2012, 21:08

Капчукът

  Poesía
822 0 3

 

Запя капчукът весела мелодия,

композирана от пухкавия сняг,

дълбоко във душата ми отронени

са капките от вчерашния мрак.

 

Той пее все една и съща песен

под стряхата на моето сърце,

безпощадно годините изнесе

от броеницата на мойто житие.

 

Безмилостно зима подир зима

притискат ме преспите  до смърт,

но момичето в мене не убиха,

наслоиха вяра в живата ми плът.

 

Душата ми е все така гореща,

от живота грабя с парещи ръце,

спирам с нестихваща надежда

бушуващите в мене ветрове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...