21 окт. 2010 г., 14:27

Капилярно

1.2K 0 5

Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!

Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.

Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.

Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.

Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошъл и от мен.
    С удоволствие ще те чета
  • Благодаря ви, за топлото посрещане!
    Поздрави и от мен!

  • Хареса ми!
    Добре дошъл и от мен!
  • По мое мнение е добро. Харесвам образността и идеята, картината, които си опитал да облечеш с стиховете. Придал си им форма, някои щрихи и нюански липсват.
    Не ми харесва ритъмът, но просто защото се разминава с моя вкус, а не защото този начин на писане няма достойнства.
    Иначе браво.
  • Браво. Добре дошъл.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....