21 окт. 2010 г., 14:27

Капилярно

1.2K 0 5

Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!

Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.

Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.

Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.

Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошъл и от мен.
    С удоволствие ще те чета
  • Благодаря ви, за топлото посрещане!
    Поздрави и от мен!

  • Хареса ми!
    Добре дошъл и от мен!
  • По мое мнение е добро. Харесвам образността и идеята, картината, които си опитал да облечеш с стиховете. Придал си им форма, някои щрихи и нюански липсват.
    Не ми харесва ритъмът, но просто защото се разминава с моя вкус, а не защото този начин на писане няма достойнства.
    Иначе браво.
  • Браво. Добре дошъл.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...