21 окт. 2010 г., 14:27

Капилярно

1.2K 0 5

Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!

Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.

Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.

Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.

Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошъл и от мен.
    С удоволствие ще те чета
  • Благодаря ви, за топлото посрещане!
    Поздрави и от мен!

  • Хареса ми!
    Добре дошъл и от мен!
  • По мое мнение е добро. Харесвам образността и идеята, картината, които си опитал да облечеш с стиховете. Придал си им форма, някои щрихи и нюански липсват.
    Не ми харесва ритъмът, но просто защото се разминава с моя вкус, а не защото този начин на писане няма достойнства.
    Иначе браво.
  • Браво. Добре дошъл.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...