21 oct 2010, 14:27

Капилярно

1.2K 0 5

Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!

Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.

Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.

Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.

Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл и от мен.
    С удоволствие ще те чета
  • Благодаря ви, за топлото посрещане!
    Поздрави и от мен!

  • Хареса ми!
    Добре дошъл и от мен!
  • По мое мнение е добро. Харесвам образността и идеята, картината, които си опитал да облечеш с стиховете. Придал си им форма, някои щрихи и нюански липсват.
    Не ми харесва ритъмът, но просто защото се разминава с моя вкус, а не защото този начин на писане няма достойнства.
    Иначе браво.
  • Браво. Добре дошъл.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...