Капилярно
Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!
Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.
Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.
Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.
Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Тодоров Всички права запазени
