Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!
Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.
Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.
Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.
Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!
© Иван Тодоров Всички права запазени
С удоволствие ще те чета