Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!
Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.
Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.
Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.
Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!
© Иван Тодоров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
