Oct 21, 2010, 2:27 PM

Капилярно

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Въздухът ли не достига,
или ароматът ти се се спуска
дълбоко и сладко в гърдите ми?!

Стъпваш по мокрите камъни,
дето подават челата си
там вътре – капилярно.

Удобно ли е сърцето ми?
Глезиш се, приседнала в него -
уж, че си лакираш ноктите.

Палаво драскаш ме.
Знаеш как обичам това
и нарочно прекъсваш за малко.

Как го правиш?
Като през цялото време
спиш сгушена до мен
на дивана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошъл и от мен.
    С удоволствие ще те чета
  • Благодаря ви, за топлото посрещане!
    Поздрави и от мен!

  • Хареса ми!
    Добре дошъл и от мен!
  • По мое мнение е добро. Харесвам образността и идеята, картината, които си опитал да облечеш с стиховете. Придал си им форма, някои щрихи и нюански липсват.
    Не ми харесва ритъмът, но просто защото се разминава с моя вкус, а не защото този начин на писане няма достойнства.
    Иначе браво.
  • Браво. Добре дошъл.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...