Капки живот
Отпуснат, загледан в безкрая
на необятното синьо море -
тук въздухът сякаш ухае
на вълшебство и прелест по две!
Вълните разбиват се плавно -
закачат се с морския бряг -
усетил тази магия отдавна,
аз винаги търся я пак!
И винаги тук се завръщам –
при абсолютния мир и покой!
Брегът - втора бащина къща,
когато тръгвам си шепне ми: ‘’Стой!
Не заминавай! Седни пак на пясъка!
Не бързай! Забави своя ход!
Виж слънцето, на вълните отблясъка,
чуй милиардите капки живот...’’
И сядам. Пред мене е синьо.
Над мен – просторно и чисто небе!
Аз зная, ще минат години,
но пак ще усещам дъха ти, Море!
Бургас, 17.05.2015 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калински Все права защищены
Лошото е, че хората сме свикнали да приемаме нещата, които са ни на разположение за даденост - аз живея в морски град и виждам как повечето ми познати даже не припарват до пясъка, който им е на една крачка. Явно се успокояват, че морето винаги ще е там и ще ги чака... И обратното - хора от другия край на страната идват за по седмица и всеки ден от нея са на плажа, прекарвайки на него повече време, отколкото много от местните за цяла година... Но явно човек е устроен така - винаги да търси това, което няма, както и да не цени това, което притежава...
