13.05.2019 г., 6:49 ч.

Капки живот 

  Поезия » Пейзажна
1275 4 2

Отпуснат, загледан в безкрая

на необятното синьо море -

тук въздухът сякаш ухае

на вълшебство и прелест по две!

 

Вълните разбиват се плавно -

закачат се с морския бряг -

усетил тази магия отдавна,

аз винаги търся я пак!

 

И винаги тук се завръщам –

при абсолютния мир и покой!

Брегът - втора бащина къща,

когато тръгвам си шепне ми: ‘’Стой!

 

Не заминавай! Седни пак на пясъка!

Не бързай! Забави своя ход!

Виж слънцето, на вълните отблясъка,

чуй милиардите капки живот...’’

 

И сядам. Пред мене е синьо.

Над мен – просторно и чисто небе!

Аз зная, ще минат години,

но пак ще усещам дъха ти, Море!

 

 

Бургас, 17.05.2015 г.

© Калински Всички права запазени

Произведението е включено в:
  3428 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и се радвам, че ви е харесало! А що се отнася до езика на морето - според мен не е и нужно да го знаем, то достатъчно добре разбира нашия такъв и винаги е склонно да общува с нас! Просто трябва да му се отдадем поне за малко и оттам нататък комуникацията ще е лесна! Лошото е, че хората сме свикнали да приемаме нещата, които са ни на разположение за даденост - аз живея в морски град и виждам как повечето ми познати даже не припарват до пясъка, който им е на една крачка. Явно се успокояват, че морето винаги ще е там и ще ги чака... И обратното - хора от другия край на страната идват за по седмица и всеки ден от нея са на плажа, прекарвайки на него повече време, отколкото много от местните за цяла година... Но явно човек е устроен така - винаги да търси това, което няма, както и да не цени това, което притежава...
  • Благословение е да говориш езика на морето и да черпиш с пълни шепи от безценните му ласки.Поздравления!
Предложения
: ??:??