Капки живот
Отпуснат, загледан в безкрая
на необятното синьо море -
тук въздухът сякаш ухае
на вълшебство и прелест по две!
Вълните разбиват се плавно -
закачат се с морския бряг -
усетил тази магия отдавна,
аз винаги търся я пак!
И винаги тук се завръщам –
при абсолютния мир и покой!
Брегът - втора бащина къща,
когато тръгвам си шепне ми: ‘’Стой!
Не заминавай! Седни пак на пясъка!
Не бързай! Забави своя ход!
Виж слънцето, на вълните отблясъка,
чуй милиардите капки живот...’’
И сядам. Пред мене е синьо.
Над мен – просторно и чисто небе!
Аз зная, ще минат години,
но пак ще усещам дъха ти, Море!
Бургас, 17.05.2015 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калински Всички права запазени
Лошото е, че хората сме свикнали да приемаме нещата, които са ни на разположение за даденост - аз живея в морски град и виждам как повечето ми познати даже не припарват до пясъка, който им е на една крачка. Явно се успокояват, че морето винаги ще е там и ще ги чака... И обратното - хора от другия край на страната идват за по седмица и всеки ден от нея са на плажа, прекарвайки на него повече време, отколкото много от местните за цяла година... Но явно човек е устроен така - винаги да търси това, което няма, както и да не цени това, което притежава...
