May 13, 2019, 6:49 AM

Капки живот

1.8K 4 2

Отпуснат, загледан в безкрая

на необятното синьо море -

тук въздухът сякаш ухае

на вълшебство и прелест по две!

 

Вълните разбиват се плавно -

закачат се с морския бряг -

усетил тази магия отдавна,

аз винаги търся я пак!

 

И винаги тук се завръщам –

при абсолютния мир и покой!

Брегът - втора бащина къща,

когато тръгвам си шепне ми: ‘’Стой!

 

Не заминавай! Седни пак на пясъка!

Не бързай! Забави своя ход!

Виж слънцето, на вълните отблясъка,

чуй милиардите капки живот...’’

 

И сядам. Пред мене е синьо.

Над мен – просторно и чисто небе!

Аз зная, ще минат години,

но пак ще усещам дъха ти, Море!

 

 

Бургас, 17.05.2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калински All rights reserved.

Произведението е включено в:

„ЧоВечност”

„ЧоВечност”
BGN 8.00
4.3K 1 1

Comments

Comments

  • Благодаря и се радвам, че ви е харесало! А що се отнася до езика на морето - според мен не е и нужно да го знаем, то достатъчно добре разбира нашия такъв и винаги е склонно да общува с нас! Просто трябва да му се отдадем поне за малко и оттам нататък комуникацията ще е лесна! Лошото е, че хората сме свикнали да приемаме нещата, които са ни на разположение за даденост - аз живея в морски град и виждам как повечето ми познати даже не припарват до пясъка, който им е на една крачка. Явно се успокояват, че морето винаги ще е там и ще ги чака... И обратното - хора от другия край на страната идват за по седмица и всеки ден от нея са на плажа, прекарвайки на него повече време, отколкото много от местните за цяла година... Но явно човек е устроен така - винаги да търси това, което няма, както и да не цени това, което притежава...
  • Благословение е да говориш езика на морето и да черпиш с пълни шепи от безценните му ласки.Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...