11 апр. 2012 г., 10:33

Капричио

669 0 0

                 Гледаш ме и се усмихваш - защо?

                  Не зная какво се крие зад твойто чело.

                  До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?

                  На птица, на полет на нова любов?

                  Гледаш ме и се усмихваш, защо?

                  Няма да има пиян кръговрат,

                  луди напролет жита,

                  няма маковете да тревожат кръвта.

                  Ще станем стари и сити,

                  гузни и тихи ще станем

                  и само понякога тихо ще плачем

                  за мигове луди, за време без думи.

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...