Капричио

Poetry » Love

666 0 0

Гледаш ме и се усмихваш - защо?

Не зная какво се крие зад твойто чело.

До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?

На птица, на полет на нова любов?

Гледаш ме и се усмихваш, защо?

Няма да има пиян кръговрат,

луди напролет жита,

няма маковете да тревожат кръвта.

Ще станем стари и сити,

гузни и тихи ще станем

и само понякога тихо ще плачем

за мигове луди, за време без думи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0