Не излизам, по-далече от вратата не излизам,

по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,

готвя се за този вирус катаклизъм,

запасен съм със храна.

Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор.

Мутафчийски свиква щаба и си мисля –

добре че леща, боб, ракия в склада имам

чак до края на света.

Не излизам, каквото каже Генерала, си записвам:

1. виниловите ръкавици не изхлузвам

2. всеки ключ и всяка дръжка пак излизвам

3. и лайфа гледам на DJ Дамян! 

Като кихна, блокът чува и ме псува без причина,

искат да ме турят сам под карантина…

някъде до зимата.

Карантина, аз да гина в карантина и година –

200 стека със „Емека“ все ще имам –

купих ги от „Билата“.

Йордан Гергов