27 мар. 2020 г., 16:29

Карантина

1.1K 1 1

Не излизам, по-далече от вратата не излизам,

по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,

готвя се за този вирус катаклизъм,

запасен съм със храна.

 

Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор.

Мутафчийски свиква щаба и си мисля –

добре че леща, боб, ракия в склада имам

чак до края на света.

 

Не излизам, каквото каже Генерала, си записвам:

1. виниловите ръкавици не изхлузвам

2. всеки ключ и всяка дръжка пак излизвам

3. и лайфа гледам на DJ Дамян! 

 

Като кихна, блокът чува и ме псува без причина,

искат да ме турят сам под карантина…

някъде до зимата.

Карантина, аз да гина в карантина и година –

200 стека със „Емека“ все ще имам –

купих ги от „Билата“.

 

Йордан Гергов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Гергов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...