27 мар. 2020 г., 16:29

Карантина

1.1K 1 1

Не излизам, по-далече от вратата не излизам,

по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,

готвя се за този вирус катаклизъм,

запасен съм със храна.

 

Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор.

Мутафчийски свиква щаба и си мисля –

добре че леща, боб, ракия в склада имам

чак до края на света.

 

Не излизам, каквото каже Генерала, си записвам:

1. виниловите ръкавици не изхлузвам

2. всеки ключ и всяка дръжка пак излизвам

3. и лайфа гледам на DJ Дамян! 

 

Като кихна, блокът чува и ме псува без причина,

искат да ме турят сам под карантина…

някъде до зимата.

Карантина, аз да гина в карантина и година –

200 стека със „Емека“ все ще имам –

купих ги от „Билата“.

 

Йордан Гергов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Гергов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...