27.03.2020 г., 16:29

Карантина

1.1K 1 1

Не излизам, по-далече от вратата не излизам,

по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,

готвя се за този вирус катаклизъм,

запасен съм със храна.

 

Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор.

Мутафчийски свиква щаба и си мисля –

добре че леща, боб, ракия в склада имам

чак до края на света.

 

Не излизам, каквото каже Генерала, си записвам:

1. виниловите ръкавици не изхлузвам

2. всеки ключ и всяка дръжка пак излизвам

3. и лайфа гледам на DJ Дамян! 

 

Като кихна, блокът чува и ме псува без причина,

искат да ме турят сам под карантина…

някъде до зимата.

Карантина, аз да гина в карантина и година –

200 стека със „Емека“ все ще имам –

купих ги от „Билата“.

 

Йордан Гергов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Гергов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...