Караул
Студът,
когато свие...
Снегът,
когато пада...
Когато куче вие
със вой,
пропит от влага –
тогава вятър брули
и злобно те сковава.
Тогава караулът
на поста си,
застава.
Войник да си,
съдба е.
Войнишка е,
съдбата,
когато дълг те води,
да пазиш си земята.
Затуй,
недей да хленчиш!
Затуй,
недей се вайка,
а здраво с автомата,
пази земята –
майка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
