kasius (Бостан Бостанджиев) kasius (Бостан Бостанджиев)
5 390
Jul 15, 2006, 9:21 PM  

Караул

  Poetry
706 0 6

Студът,

когато свие...


Снегът,

когато пада...


Когато куче вие

със вой,

пропит от влага –

тогава вятър брули

и злобно те сковава.


Тогава караулът

на поста си,

застава.

 

Войник да си,   

съдба е. 


Войнишка е,

съдбата,

когато дълг те води,

да пазиш си земята.

  

Затуй,

недей да хленчиш!


Затуй,

недей се вайка,

а здраво с автомата,

пази земята –

майка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0