Караул
Студът,
когато свие...
Снегът,
когато пада...
Когато куче вие
със вой,
пропит от влага –
тогава вятър брули
и злобно те сковава.
Тогава караулът
на поста си,
застава.
Войник да си,
съдба е.
Войнишка е,
съдбата,
когато дълг те води,
да пазиш си земята.
Затуй,
недей да хленчиш!
Затуй,
недей се вайка,
а здраво с автомата,
пази земята –
майка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
