kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
15.07.2006 г., 21:21 ч.  

Караул 

  Поезия
522 0 6

Студът,

когато свие...


Снегът,

когато пада...


Когато куче вие

със вой,

пропит от влага –

тогава вятър брули

и злобно те сковава.


Тогава караулът

на поста си,

застава.

 

Войник да си,   

съдба е. 


Войнишка е,

съдбата,

когато дълг те води,

да пазиш си земята.

  

Затуй,

недей да хленчиш!


Затуй,

недей се вайка,

а здраво с автомата,

пази земята –

майка!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??