kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
15 jul 2006, 21:21  

Караул 

  Poesía
487 0 6

Студът,

когато свие...


Снегът,

когато пада...


Когато куче вие

със вой,

пропит от влага –

тогава вятър брули

и злобно те сковава.


Тогава караулът

на поста си,

застава.

 

Войник да си,   

съдба е. 


Войнишка е,

съдбата,

когато дълг те води,

да пазиш си земята.

  

Затуй,

недей да хленчиш!


Затуй,

недей се вайка,

а здраво с автомата,

пази земята –

майка!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??