3 июн. 2010 г., 17:45

Карлово

2.3K 0 10

Посвещавам на Града на Апостола на свободата - Васил Левски

 

                                         Карлово

 

                        Карлово на нашите деди -

                        с двукатни къщи, бисерни лозници,

                        чучури пред църковните врати,

                        дюкянчета и звън на броеници;

 

                        с пенливата клокочеща река,

                        избликнала сред урви и върхари,

                        където блеят рунени стада,

                        подкарани от снажни планинари;

 

                        с отдъхващите улички в нощта,

                        на ранна пролет сбрали цветовете,

                        балкански полъх, мирис на цветя

                        и песни на кавали и звънчета;

 

                        с разплаканите тръпнещи върби,

                        преплели клонки, шепнещи потайно,

                        зад портите със румени моми,

                        разкрили на момците тихи тайни...

 

                        Обзет от непонятна тишина,

                        вървя без дъх по уличките тесни -

                        тук Левски е роден... и тук една

                        тревожна майка пяла му е песни!

 

                        Тук Даскал Ботьо, в старото школо,

                        разгръща с вяра новите буквари,

                        Иван Богоров с трепетно перо

                        тук пише за народа на България!

 

                        Познат, но скъп и нужен си ми ти,

                        градец любим! До тебе е Балкана

                        и ведро през чучурите струи

                        душата ти, от слънцето огряна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...