3.06.2010 г., 17:45

Карлово

2.3K 0 10

Посвещавам на Града на Апостола на свободата - Васил Левски

 

                                         Карлово

 

                        Карлово на нашите деди -

                        с двукатни къщи, бисерни лозници,

                        чучури пред църковните врати,

                        дюкянчета и звън на броеници;

 

                        с пенливата клокочеща река,

                        избликнала сред урви и върхари,

                        където блеят рунени стада,

                        подкарани от снажни планинари;

 

                        с отдъхващите улички в нощта,

                        на ранна пролет сбрали цветовете,

                        балкански полъх, мирис на цветя

                        и песни на кавали и звънчета;

 

                        с разплаканите тръпнещи върби,

                        преплели клонки, шепнещи потайно,

                        зад портите със румени моми,

                        разкрили на момците тихи тайни...

 

                        Обзет от непонятна тишина,

                        вървя без дъх по уличките тесни -

                        тук Левски е роден... и тук една

                        тревожна майка пяла му е песни!

 

                        Тук Даскал Ботьо, в старото школо,

                        разгръща с вяра новите буквари,

                        Иван Богоров с трепетно перо

                        тук пише за народа на България!

 

                        Познат, но скъп и нужен си ми ти,

                        градец любим! До тебе е Балкана

                        и ведро през чучурите струи

                        душата ти, от слънцето огряна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...