3.06.2010 г., 17:45

Карлово

2.3K 0 10

Посвещавам на Града на Апостола на свободата - Васил Левски

 

                                         Карлово

 

                        Карлово на нашите деди -

                        с двукатни къщи, бисерни лозници,

                        чучури пред църковните врати,

                        дюкянчета и звън на броеници;

 

                        с пенливата клокочеща река,

                        избликнала сред урви и върхари,

                        където блеят рунени стада,

                        подкарани от снажни планинари;

 

                        с отдъхващите улички в нощта,

                        на ранна пролет сбрали цветовете,

                        балкански полъх, мирис на цветя

                        и песни на кавали и звънчета;

 

                        с разплаканите тръпнещи върби,

                        преплели клонки, шепнещи потайно,

                        зад портите със румени моми,

                        разкрили на момците тихи тайни...

 

                        Обзет от непонятна тишина,

                        вървя без дъх по уличките тесни -

                        тук Левски е роден... и тук една

                        тревожна майка пяла му е песни!

 

                        Тук Даскал Ботьо, в старото школо,

                        разгръща с вяра новите буквари,

                        Иван Богоров с трепетно перо

                        тук пише за народа на България!

 

                        Познат, но скъп и нужен си ми ти,

                        градец любим! До тебе е Балкана

                        и ведро през чучурите струи

                        душата ти, от слънцето огряна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...