Посвещавам на Града на Апостола на свободата - Васил Левски
Карлово
Карлово на нашите деди -
с двукатни къщи, бисерни лозници,
чучури пред църковните врати,
дюкянчета и звън на броеници;
с пенливата клокочеща река,
избликнала сред урви и върхари,
където блеят рунени стада,
подкарани от снажни планинари;
с отдъхващите улички в нощта,
на ранна пролет сбрали цветовете,
балкански полъх, мирис на цветя
и песни на кавали и звънчета;
с разплаканите тръпнещи върби,
преплели клонки, шепнещи потайно,
зад портите със румени моми,
разкрили на момците тихи тайни...
Обзет от непонятна тишина,
вървя без дъх по уличките тесни -
тук Левски е роден... и тук една
тревожна майка пяла му е песни!
Тук Даскал Ботьо, в старото школо,
разгръща с вяра новите буквари,
Иван Богоров с трепетно перо
тук пише за народа на България!
Познат, но скъп и нужен си ми ти,
градец любим! До тебе е Балкана
и ведро през чучурите струи
душата ти, от слънцето огряна!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.