Картина
Изписваш
със любов лика ми нежен
като лунна светлина
в очите на сърна,
копнежно
и на глътки ме отпиваш,
превръщаш ме
във чисти капчици роса.
Върху
нежни цветове ме разпиляваш
като след пролетен
пречистващ дъжд,
после в слънчева дъга
ме претворяваш,
блестя
над нивата със цъфналата ръж.
По дъгата
с обич всеки цвят рисуваш,
многоцветна
по небесното платно,
на воля слънцето
играе във косите ми
в картината,
наречена от нас Любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
