Изписваш
със любов лика ми нежен
като лунна светлина
в очите на сърна,
копнежно
и на глътки ме отпиваш,
превръщаш ме
във чисти капчици роса.
Върху
нежни цветове ме разпиляваш
като след пролетен
пречистващ дъжд,
после в слънчева дъга
ме претворяваш,
блестя
над нивата със цъфналата ръж.
По дъгата
с обич всеки цвят рисуваш,
многоцветна
по небесното платно,
на воля слънцето
играе във косите ми
в картината,
наречена от нас Любов.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
