Изписваш
със любов лика ми нежен
като лунна светлина
в очите на сърна,
копнежно
и на глътки ме отпиваш,
превръщаш ме
във чисти капчици роса.
Върху
нежни цветове ме разпиляваш
като след пролетен
пречистващ дъжд,
после в слънчева дъга
ме претворяваш,
блестя
над нивата със цъфналата ръж.
По дъгата
с обич всеки цвят рисуваш,
многоцветна
по небесното платно,
на воля слънцето
играе във косите ми
в картината,
наречена от нас Любов.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
