14 февр. 2025 г., 18:59

Картотека на разделите

421 2 6

КАРТОТЕКА НА РАЗДЕЛИТЕ

 

Не прелиствай душата ми грубо –

тя е крехка и зрачна материя.

В нея вписвам какво съм изгубила,

всички тайни мечти и безверия.

 

Има страници с няколко реда –

и е дневникът, труден за четене.

Мрачни строфи, триумф и победа

в кратки битки – любовта да спечели.

 

Из полетата бели съм драскала

силуети – с моливче изгризано.

Тук не идваш ли с обич и ласка –

не очаквай покана за влизане.

 

Спри да питаш какво ли съм скрила

и защо ли от теб премълчавала.

След разделите ставам безсилна.

Да се връщам – не искам, в началото.

 

На човека така е присъщо

да се рови в незараснали рани.

И те моля – недей ме разгръща,

щом не мислиш докрай да останеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...