14 февр. 2025 г., 18:59

Картотека на разделите

419 2 6

КАРТОТЕКА НА РАЗДЕЛИТЕ

 

Не прелиствай душата ми грубо –

тя е крехка и зрачна материя.

В нея вписвам какво съм изгубила,

всички тайни мечти и безверия.

 

Има страници с няколко реда –

и е дневникът, труден за четене.

Мрачни строфи, триумф и победа

в кратки битки – любовта да спечели.

 

Из полетата бели съм драскала

силуети – с моливче изгризано.

Тук не идваш ли с обич и ласка –

не очаквай покана за влизане.

 

Спри да питаш какво ли съм скрила

и защо ли от теб премълчавала.

След разделите ставам безсилна.

Да се връщам – не искам, в началото.

 

На човека така е присъщо

да се рови в незараснали рани.

И те моля – недей ме разгръща,

щом не мислиш докрай да останеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...