КАРТОТЕКА НА РАЗДЕЛИТЕ
Не прелиствай душата ми грубо –
тя е крехка и зрачна материя.
В нея вписвам какво съм изгубила,
всички тайни мечти и безверия.
Има страници с няколко реда –
и е дневникът, труден за четене.
Мрачни строфи, триумф и победа
в кратки битки – любовта да спечели.
Из полетата бели съм драскала
силуети – с моливче изгризано.
Тук не идваш ли с обич и ласка –
не очаквай покана за влизане.
Спри да питаш какво ли съм скрила
и защо ли от теб премълчавала.
След разделите ставам безсилна.
Да се връщам – не искам, в началото.
На човека така е присъщо
да се рови в незараснали рани.
И те моля – недей ме разгръща,
щом не мислиш докрай да останеш.
© Валентина Йотова All rights reserved.