Индиана (Криси)
216 7914
21 дек. 2007 г., 11:54

Каручка със задачи  

  Поэзия » Юмористическая
955 0 26
 

 

В утрото със дъх отронен,

през прозореца отворен,

гледам падащи листа,

проясняващи ума.

Със каручка от задачи

мисълта ми пак закрачи

по утъпкан коловоз

с цвят на тъмен абанос.

И се мятам на колата

(не на Ягата метлата)

и политам във захлас

къмто офиса завчас.

Там каручка разтоварвам,

плявата си аз пресявам

и залавям се с сеното -

инак много ще се пОтя.

И си казвам на главата:

„Ех, Кристино, клета сянка,

дето не те хваща дрямка,

где ти бе на теб ума

когат момък си избра?

Да е хубав ти държеше,

а край тебе се въртеше

Кубадинскова родА

с много хубава парА...

Ала горда си и нека

да си ходиш като щека,

сякой ден да се тормозиш,

кат магарето да носиш".

 

:):):)

© Криси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??