Каручка със задачи
В утрото със дъх отронен,
през прозореца отворен,
гледам падащи листа,
проясняващи ума.
Със каручка от задачи
мисълта ми пак закрачи
по утъпкан коловоз
с цвят на тъмен абанос.
И се мятам на колата
(не на Ягата метлата)
и политам във захлас
къмто офиса завчас.
Там каручка разтоварвам,
плявата си аз пресявам
и залавям се с сеното -
инак много ще се пОтя.
И си казвам на главата:
„Ех, Кристино, клета сянка,
дето не те хваща дрямка,
где ти бе на теб ума
когат момък си избра?
Да е хубав ти държеше,
а край тебе се въртеше
Кубадинскова родА
с много хубава парА...
Ала горда си и нека
да си ходиш като щека,
сякой ден да се тормозиш,
кат магарето да носиш".
:):):)
© Криси All rights reserved.
Хванала си си късмета за ушите - и толкова! Усмихваш ме много
