23 мая 2008 г., 09:27

Катарзис 

  Поэзия » Другая
736 0 17
Ослепяла светкавица
изпод облак дере
на сърцето ми
нишките скъсани.
Онемяла от болка,
песента ми ще спре
посред друми,
на жалост обречени.
Неудачно от яловост,
това сиво небе
днес не ражда
в душата ми полети.
От пустинност сухрея,
а се давя
в потопа си
на небликнали
в мен дъждове...
Светлолики звездици
се прекършиха
в дните ми,
като круши,
нападали в яма.
Бяла чайка, пищейки,
раздели се с крилете ми
и кръвта ми засъхна
в недописана драма.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??