May 23, 2008, 9:27 AM

Катарзис 

  Poetry » Other
737 0 17
Ослепяла светкавица
изпод облак дере
на сърцето ми
нишките скъсани.
Онемяла от болка,
песента ми ще спре
посред друми,
на жалост обречени.
Неудачно от яловост,
това сиво небе
днес не ражда
в душата ми полети.
От пустинност сухрея,
а се давя
в потопа си
на небликнали
в мен дъждове...
Светлолики звездици
се прекършиха
в дните ми,
като круши,
нападали в яма.
Бяла чайка, пищейки,
раздели се с крилете ми
и кръвта ми засъхна
в недописана драма.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??