Като
Като трън в сърцето ми заби се
и го боцкаш, мира му не даваш.
Ту открадваш всяка моя мисъл,
ту без дъх внезапно ме оставяш.
Във окото ми - като прашинка -
непоканен, винаги те нося.
Ти си лек, прозрачен - перушинка.
Но задаваш всякакви въпроси.
Глождиш като камъче в обувка.
Неудобен си, едва те трая.
Ала би било лъжа, преструвка,
ако кажа, че не те желая.
Колкото да ме болиш и дразниш,
колкото да ме изпълваш с мъка,
знам, без теб животът ще е празен,
а денят ми ще е малък Пъкъл.
Затова търпя и се заричам:
"Още само ден... и ще те пусна..."
Всъщност цял живот ще те обичам...
като капка върху ожаднели устни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
