Като трън в сърцето ми заби се
и го боцкаш, мира му не даваш.
Ту открадваш всяка моя мисъл,
ту без дъх внезапно ме оставяш.
Във окото ми - като прашинка -
непоканен, винаги те нося.
Ти си лек, прозрачен - перушинка.
Но задаваш всякакви въпроси.
Глождиш като камъче в обувка.
Неудобен си, едва те трая.
Ала би било лъжа, преструвка,
ако кажа, че не те желая. ...